Real Time Web Analytics
Начало / Видове раси / ВИДОВЕ ИЗВЪНЗЕМНИ РАСИ / 3

ВИДОВЕ ИЗВЪНЗЕМНИ РАСИ / 3

Петър Симеонов
Петър Симеонов

Понеже разказа на самия Замора е много показателен за нашето разследване в тази статия, няма да преразказвам историята му, а ще публикувам тук без редактиране, целият му разказ, като целта ми е Вие да прецените и почувствате, от собствена гледна точка, това истинско и невероятно преживяване. И така, тогава 31-годишният полицай Лони Замора описва по минути преживяното през онзи следобед. ” На 24 април 1964 г. около 17,45 ч. преследвах автомобил, който пътуваше от западната страна на сградата на съда в южна посока. Скоростта му явно беше над допустимата. Виждах го на около три жилищни блока пред мен. На височината на пътя “Олд Родео” до резиденцията “Джорд Мурильо” автомобилът пое по посока към постройките на родео. Беше нов, черен “Шевролет”.

Полицай Лони Замора
Полицай Лони Замора

По същото време чух гръмко тръбене и надалеч в югозападна посока видях на небето пламък – по всяка вероятност на километър и половина – два от мен. И тъй като мислих, че се е взривил скалдът с динамит, реших да преустановя преследването на нарушителя. Пламъкът изглеждаше синкав, но едновременно с това имаше оранжева окраска. Не можех да определя големината на пламъка – изглеждаше някак неподвижен. Бавно се спускаше надолу. И тъй като при кормуването трябваше да се концентрирам, не успях да наблюдавам явлението. Пламъкът имаше формата на фуния – горе по-тесен от долу. Долу беше два пъти по-широк от ширината на върха.На върха се забелязваше обект. Не успях да установя и дали върхът на пламъка е хоризонтален. Слънцето беше на запад и през бинокъла не различавах почти нищо. Долният край на пламъка се скри зад хълма. Не се виждаше дим. Отдолу нещо се движеше – може би прах? Вероятно причина за това беше силният през този ден вятър. Но небето беше ясно и слънчево. Виждаха се само няколко разпръснати облака.Беше тътнещ шум, не беше експлозия. Не беше и реактивен самолет, знам как звучат. Тонът се променяше от високи към ниски честоти, спираше за около 10 секунди и отново започваше. По това време вече бях на път за мястото по неравно, каменисто шосе. Двата странични прозореца бяха отворени. През цялото време не видях никого, даже и кола, освен преследвания от мен автомобил. Шофьора на “Шевролета” може би е чул нещо. Той не би могъл да види пламъка, тъй като беше твърде близо до хълмовете. Докато се изкачвах по стръмния, криволичещ път към хълмовете, освен шума и пламъка нищо друго не забелязах. За да се изкача, няколко пъти трябваше да се върна с колата. На половината на пътя, колелетата забоксуваха. Шумът още се чуваше. Върнах се, набрах скорост. Горната част от пътя е около 200 м. дълга, стръмна и покрита с камъни и скални отломъци. При третия опит пламъкът и шумът бяха изчезнали.

Горе на върха, бавно подкарах по покритата с камъни пътека в западно направление. За около 10 секунди нищо не забелязах. Търсих склада. Не можех точно да си спомня къде се намираше.
Изведнъж на юг от мен забелязах светъл обект. Беше на около 140 – 160 метра. Беше от долната страна на пътеката. Видях го през очилата си, върху които слагам слънчеви очила. След като го видях, спрях. Изглеждаше като автомобил, изправен върху радиатора. Помислих си, че деца са си играли. Плътно до него видях две фигури с бели комбинезони. Едната от тях се обърна и погледна към колата ми – изглеждаше, че изведнъж направи скок.
И тогава с пълна скорост потеглих към хората, като си мислех, че се нуждаят от помощ. След няколко секунди спрях.
Видях обекта. Изглеждаше направен от алуминий, белееше на фона на камъните в дъното. Имаше овална форма. В първия момент си помислих, че е бял автомобил, който се е обърнал. Изглеждаше така, сякаш стои на багажника или на радиатора.

zamora6

Когато спрях, бегло видях двамата, защото оглеждах обекта около две секунди. Не си спомням подробности. Не знам имаха ли нещо на главата и дали носеха инструменти. Изглеждаха съвсем като нормални хора, като малки възрастни или големи деца. Съобщих по уредбата в бюрото на шерифа: “Сокоро II към Сокоро. Вероятно 10-40 (кодът за катастрофа). Аз съм 10-6 ( кодът за заетост). Намирам се извън патрулната кола, изследвам превозното средство в падината.” Опитах се да изляза от колата. Микрофонът падна, посегнах зад себе си да го вдигна и да го сложа на стойката. После слязох. Едва успях да се обърна и чух силен шум. Не звучеше като експлозия. Ушите глъхнеха от шума. Отначало беше дълбико бучене. И колкото по-висок ставаше тонът, толкова по-оглушителен – шумът. Едновременно с това видях пламък. Беше светлосин, в долния край оранжево оцветен. От мястото, където се намирах, виждах обекта отстрани, не отзад, както си мислех. Трудно е да се опише пламъка. (След глъхнещия в ушите шум имах чувството, че обектът ще експлоадира.) Пламъкът идваше от долната страна на обекта, някъде от средата. Долната страна беше някъде около 1,20 метра. Нямаше дим, само вихри от прах. Обектът беше с формата на яйце, с гладка повърхност, но без врати и прозорци. В началото на бученето се намираше на земята. Видях изписани червени знаци, дълги около 75 сантиметра (предположение). Минаваха през средата на обекта. Изглеждаше все още като алуминий – бял. Не мога да кажа след колко време видях обекта за втори път. (По това време Замора е отдалечен от него на 25-30 метра.) Вероятно няколко десетки секунди са минали от момента на излизане от колата, оглеждането на обекта, връщането към колата, доклада по уредбата.

Socorro-razes-fotos-2

Доколкото си спомням (продължава полицай Лони Замора), при слизането, когато микрофона падна, чух два удара, сякаш някой блъска вратата или удря с чух. Ударите следваха един след друг, вероятно в продължение на секунда или по-малко. Малко след това започна бученето. Между другото, когато се приближих, “хората” бяха изчезнали. След като видях пламъка, избягах извън обсега на обекта, като от време на време поглеждах към него. Спънах се, ударих си крака в колата, която се намираше в югозападна посока. Изгубих очилата си, продължих да бягам на север, така че колата, в случай на експлозия, да се намира между мен и обекта. Хвърлих се на земята и поглеждах назад през рамото си. Забелязах, че обектът междувременно се е издигнал до нивото на колата на около 6-8 метра. (Колата се е намирала над обекта, който е стоял в ниското.) От момента, в който обектът вертикално започна да се издига, бяха изминали най-малко 6 секунди. До мястото зад близкото възвишение, където бях сигурно прикрит, пробягах около 9 метра. Там се огледах и видях обекта на височината на патрулната кола. Дотогава нищо не бях чул. След като бученето изведнъж проглуши ушите ми, обхвана ме страх и изпитах желание да побягна. Но се хвърлих на земята и закрих лицето си с ръце. Както лежах, бученето внезапно престана. Махнах ръката си от очите си и видях, че обектът се отдалечава в югозападна посока. Летече с голяма скорост, изглеждаше сякаш набираше височина. Без да изпускам обекта от очи, тичах към колата. Вдигнах очилата си, скочих в колата и извиках по радиото Нед Лопец. Казах му да погледне през прозореца и да намери обект във въздуха. “Какъв е той?”, попита Лопец. “Изглежда като балон в небето”, му казах. Не знам дали го видя, или не. Ако Нед е погледнал през северния прозорец, не го е видял. Забравих да му кажа през кой прозорец да погледне.




Докато говорех с Нед, все още виждах обекта. Той продължаваше да се издига и с увеличаващото се разстояние ставаше все по-малък. Над планините изведнъж изчезна. Докато се движеше, не се виждаха нито дим, нито пламък. При това летеше безшумно. Малко преди да пристигне сержант Чавец, започнах да възпроизвеждам знаците от обекта.” Това е протоколът от разпита на Замора, който представих тук, без редакция или съкращения, за да добиете една безпристрастна съпричастност към онова, което наистина е преживял Лони Замора. По-късно сержант Чавец съобщава: “Когато пристигнах, Замора беше доста развълнуван. Разказа ми това, което се е случило и заедно тръгнахме към падината. Един храст тлееше, а по земята се виждаха шест отпечатъка. Четири от тях имаха размери 25×25 см и бяха приблизително с формата на ромб. Другите два бяха кръгли, отдалечени на няколко сантиметра един от друг.” Чавец информира съответното военно учреждение, което изпраща специалисти за по-нататъшни разследвания, между които и отново професор Алън Хайнек. Спрях се с подробности на този случай в Сокоро, защото както вече разбрахте, тук имаме отново близък визуален контакт с хуманоидни същества, които не се различават много от човешкият вид. Казахме, че към случая веднага е назначена военна комисия за да разследва. Ще видим резултатите от тези изследвания след видео реконструкцията по случая “Сокоро”, която ви предлагам да прегледате отдолу. Тя е от документалната поредица на Discovery Science, “Близки срещи” и за съжаление все още не е преведена с български текст, но е твърде показателна за инцидента с полицай Лони Замора в Ню Мексико.

Ето и официалният резултат от изследванията.

Той гласи: отпечатъците са следи от кацането на многотонен, тежък обект, който меко се е приземил. При кацането една от опорите на обекта остъргва голям камък и отчупва парче от него. По повърхността му са открити частици от метал. Те са анализирани от д-р Хенри Франкел, ръководител на центъра за космически полети “Годар” в Грийнбелт, Мериленд и от други учени. Резултатът е съобщен от д-р Франкел: “Останалите вследствие на триене метални следи не съвпадат с нито един естествено намиращ се на Земята метал. Те се състоят от два елемента – цинк и желязо, с минимални примеси от други елементи. Особено впечатляващо е, че тази цинково-желязна сплав не отговаря на нито един познат вид сплав, включително употребяваната и от руснаците, т.е. тази специфична комбинация не е създадена на Земята. Това откритие укрепва нашето убеждение, (обърнете внимание) че обектът над Сокоро има извънземен произход.”
Това не е твърдение на глуповати съзнания в медийното или пък в интернет пространството. Това е доклад на уважавани учени от световен мащаб. Вие решавате на кого да вярвате. На някой, който само защото не е запознат с информация по темата и сериозността за извънземните посещения или… на високо квалифицирани научни експерти. Дори Хайнек отначалото твърди, че Замора е единственият свидетел на случая и това го прави несериозен, но по-късно и той се коригира – обаждат се още 13 свидетели, които са наблюдавали яйцевидния летящ обект, между тях, петчленно семейство, което се е оплакало на притежателя на бензиностанция извън Сокоро Опал Гриндер и на неговия син Джими от “странния, яйцевиден самолет и неговия безрасъден пилот”, прелетял съвсем ниско над техния “Кадилак”. Никога не са поставяни под съмнение нито достоверността на случилото се, нито личностните качества на Замора.

Socorro-RAZNER-UFO

По-късно се установи нещо особено неочаквано: Замора описва червената маркировка по обекта като полукръг, свързан с линия, която е основа на вграден в полукръга триъгълник с вписана вертикална черта. (Вижте отново видеото по-горе). Около година преди това съветският астронавт Валери Биковски съобщава за среща с НЛО по време на своя полет на околоземна орбита с космическия кораб “Восток 6”. НЛО е имал абсолютно същите характеристики като обектът над Сокоро. Той е бил яйцевиден и с чевена маркировка отстрани. Замора не би могъл да знае това, защото информацията е огласена от руснаците години по-късно.

Скица на полицай Лони Замора
Скица на полицай Лони Замора

За много наблюдатели е трудно да приемат като реалност случаи като тези във Валенсол и Сокоро, когато от близко разстояние се наблюдават малки хуманоидни същества. И в двата случая става въпрос за извънземни биологични същества от типа – “сивите”, за които вече говорихме по-назад в тази статия. В постъпващите от цял свят описания на НЛО и техните екипажи се разкриват доста характеристики, които внасят едно голямо разнообразие, и които въпреки различията във външните си белези, са хуманоидни същества с два крака и два горни крайника. И уникалното в сбора от всички документирани извънземни раси е, че се движат изправени. Или ако човека е единствения бозайник на планетата ни, който се движи изправен на два крака, то изглежда, че във Вселената той съвсем не е единствен.

(За продължение, преминете към “Видове извънземни раси 4”)

ВИДОВЕ ИЗВЪНЗЕМНИ РАСИ 1 /  ВИДОВЕ ИЗВЪНЗЕМНИ РАСИ 2


Понеже разказа на самия Замора е много показателен за нашето разследване в тази статия, няма да преразказвам историята му, а ще публикувам тук без редактиране, целият му разказ, като целта ми е Вие да прецените и почувствате, от собствена гледна точка, това истинско и невероятно преживяване. И така, тогава 31-годишният полицай Лони Замора описва по минути преживяното през онзи следобед. " На 24 април 1964 г. около 17,45 ч. преследвах автомобил, който пътуваше от западната страна на сградата на съда в южна посока. Скоростта му явно беше над допустимата. Виждах го на около три жилищни блока пред мен. На височината на…
рейтинг - 61%

61%

Скъпи приятели, тук можете да гласувате еднолично за вътрешен рейтинг на публикациите в сайта. Оставете за секунди вашето мнение, чрез пет степенната скала. Благодаря Ви предварително.

User Rating: 4.12 ( 12 votes)

Относно Петър Симеонов

Петър Симеонов е основател на българско и независимо информационно студио „PESHAKOFF“ за факти и доказателства свързани с извънземно присъствие на планетата от древни времена до днес. Уфолог с над 20 години изследователска дейност. Създател на три документални български филма по темата със заглавие „Сериозно за НЛО“. Художник и едноличен създател на музиката от филмите си. Написал е три сценария за документалната поредица. Сам е създал визуалните ефекти, монтажа и видео обработката и на трите части. Той се обявява против социалната система създадена от човешката глупост и е защитник на божественото начало във всичко от неживата и живата материя!