Real Time Web Analytics
Начало / ИЗВЪНЗЕМНИ В ДРЕВНОСТТА 2

ИЗВЪНЗЕМНИ В ДРЕВНОСТТА 2

Азия: “Великанът от Ява” и “Великанът от Южен Китай” са признати от целия научен свят находки.
Близкия изток: В Сирия, на 6 км. от Сафита, археолозите откриха огромни боздугани.Всеки един има тегло 3,8 кг. Подобни оръжия биха могли да се ползват само от великани, иначе нямат никакъв смисъл.
Африка: В Аин Фритиса, Източно Мароко, е открит боздуган с размери: дължина 32 см, ширина 22 см, тегло 4,2 кг. В Ченини, Тунис, има гробище за великани. Скелетите им са дълги повече от 3 м. Немския антрополог Ларсон Кол откри през 1936 г. на брега на езерото Елисей в Централна Африка кости от гигантски хора. Признато от учените е съществуването на “Великана от Трансваал”.
Малта: В книгата си “Античния и модерния, светият и простият Гозо” Де Солданис описва открити от него още през 50-те години на XVIII век скелети на великани. Авторът твърди, че това са коренните жители на Малта. Те населявали тези места още преди финикийците и били великани. На остров Гозо. който е част от Малта, от векове се издига неолитният храм “Ил Гигантия”. Името означава “Великански храм”, който според местните предания е бил построен от огромни на ръст хора.
По цял свят се срещат загадъчни мегалитни каменни постройки, приписвани доста неуспешно на обикновените хорица. Помислете само за хилядите монолитни блокове, които са подредени в Карнак, Бретан, за мегалитните късове в Стоунхендж, Англия, за “Хаджар Ел Губле” – “Камъкът на Юга” в Ливан, който тежи 2 000 000 кг и който със сигурност не може да повдигне само човешка сила. Подобни творения обаче намират своето обяснение, ако приемем, че са съществували великани.

 Гранд Каньон, Аризона, САЩ, Тъба Сити рисунки на динозаври
Гранд Каньон, Аризона, САЩ, Тъба Сити. Рисунки на динозаври

Праисторическите ни предци са ни завещали не само митове и предания за създаването и живота на великаните. Те са увековечили и образите им. В Гранд Каньон, Аризона, САЩ, над пустинното селце Тъба Сити, в скалата са изсечени образите на различни великани. Рисунките се намират на такава височина от земята, че палеонтологът д-р Гилмор ги смята за сътворени от самите великани. Точно до изображенията на гигантските хора могат да се видят нарисувани динозаври. По този повод д-р Гилмор пише: “Фактът, че праисторически хора са изсекли по стените на този каньон изображения на динозаври, противоречи на всичките ни теории за възрастта на човечеството. Фактите са неоспорими. Ако те не съответстват на теориите, трябва да се променят теориите, фактите остават”.
В Южна Англия край селото Керн Абас в Дорсет върху варовиковия хълм преди векове е бил гравиран образът на великан с височина 55 м. Праисторическите художници махнали от хълма слоя трева и почва, така че се показал белият варовик. Според последните изчисления при тази процедура са били пренесени 25 тона чимове и пръст. Ето какво пише уважаваният “Нойе Цюрихер Цайтунг” по този повод: “Великанът от Керн Абас и до днес остава загадка. Той предизвика различни дръзки предположения, но нито едно от тях досега не е доказано.Известният археолог Стюарт Пигот свързва изображението с култа към Херкулес, разпространил се и в Британия през II век при управлението на Комодус. Хълмът с великана се намира в област с културни пластове от ранната каменна, от бронзовата и желязната епохи. Като предпоставка за създаването на изображението може да се приеме някакъв местен култ към плодородието, съществувал дълго преди римското нашествие в Британия.”

Великанът от Керн Абас
Великанът от Керн Абас


 


Съществуват твърде много доказателства, които говорят за съществуването на великаните. Остава открит въпросът, къде са изчезнали те. Тъй като са били физически по-силни и по-интелигентни от останалите хора, не би ли следвало да завладеят цялата планета и да я населят със свои потомци?
Днес не съществуват истински великани. Срещат се само отделни твърде високи хора, които тук-там в цирковете играят ролята на колоси. Къде са изчезнали великаните? Според преданията от дълбока древност те са били нежелани потомци на “небесните синове”. В митовете се разказва само за великани от мъжки пол, жени гигганти на практика почти не се споменават.
Tова не означава непременно, че не са се раждали жени великани.Все пак от древната литература оставаме с впечатление, че са били твърде малко на брой. Подобен генетичен дефект при определена раса не е нещо необичайно.
В долината на Амазонка има индиански племена, при които от поколения насам на 100 момичета се ражда само едно момче.Тези племена осигуряват притока на свежа кръв за потомството чрез нападения върху съседни племена. Мъжете и момичетата биват отвличани с надеждата съотношението между двата пола да се изравни.
Явно великаните от каменната ера са били изправени пред неразрешим проблем. За да осигурят полов живот, те трябвало да отвличат обикновени жени. Естествено, хората отчаяно се борели против подобни изнасилвания. Те знаели, че бременните жени умират при раждането на бебета великани.

Един клинописен текст от Нипур, преведен от Н.С.Крамер, разказва за подобно изнасилване: “Моята вагина е пракалено тясна, тя не знае нищо за секса.Устните ми прекалено малки, те не знаят да целуват.” В етиопската “Кебра Негест” се твърди, че жените умирали при раждането на синовете великани. Все пак не само хората са допринесли за изчезването на колосите. От преданията става ясно, че, изглежда, и небесните жители са допринесли за унищожението на нежеланото си потомство. Ацтеките разказват: “В полумрака гладуващите великани бродели насам-натам. Когато срещнели хора, се се стигало до отчаяни битки. Но небесните ягуари изяли великаните. Те се спуснали от притъмнялото небе и ги унищожили.”
Енох, древният пророк отпреди Потопа, описал най-точно тогавашната ситуация, дори твърди, че хората отнесли своя спор с великаните до Всевишния:
“VIII.
9. Тогава хората навириха глави, не знаейки, че отиват към гибел, надигнаха глас и глсът им достигна до небето.
IX.Тогава архангелите Михаил, Гавраил, Суриел и Уриел погледнаха от небето към земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите, които се вършеха там и си казаха: това е шумът от човешките гласове…
4. Ти си създателят, върховният господар на всичко; нищо не е скрито за твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието ти.
5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се върши в небесата.
6. Семиаз също научи хората на магии, той, когото ти бе поставил над всички като вожд. Те се свързаха с дъщерите человечески. Съгрешихте с тях и се оскверниха.
7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.
8. И жените родиха великани.
9. И цялата земя се изпълни с кръв и неправда…
X. Тогава Всевишният, великият и светият, направи да бъде чут неговият глас.
2. И изпрати Арзайалалиур при сина на Ламех.
3. И му каза: Говори му от мое име; но не се показвай да те види.
4. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци; защото водите на потопа ще залеят цялата земя и ще загине всяка земна твар.
5. Научи го как да се спаси; кажи му, че неговото потопмство съм избрал да продължи човешкото съществуване на земята.”
Ако повярваме на разказа на Енох, то следва, че библейският Потоп представлява изкуствено предизвикана катастрофа, целяща да унищожи великаните и тяххното потомство. По това време колосите би трябвало да са се пръснали из цялото земно кълбо и очевидно не е имало някакво средство за диференциран подход, така че да бъдат изтребени само великаните. Хората били унищожени заедно с тях. За тази несправедливост става дума и в шумерския епос за Галгамеш:
“Шест дни и шест нощи дъждът се изливаше като река. На седмия ден водата престана да приижда. Цареше тишина като след битка. Всички хора се бяха превърнали в тиня. Земята се бе превърнала в еднообразна пустош. Аз сядам и плача, плача и сълзите текат по лицето ми. Поглеждам отново към безкрайната водна шир. Крещя високо, че всички хора са загинали.”
Когато боговете се събрали “като мухи” над ковчега с оцелелите, богът на водата Еа упрекнал Всевишния: “Ти божествени господарю, ти могъщи, как можа така необмислено да предизвикаш Потопа? Онзи, който е съгрешил, нека носи греха си! Онзи, който нарушава законите, нека бъде наказан! Но не биваше да унищожаваш всички! Накажи лошите, но не изтребвай всички!”
Барух описва кратко и точно края на великаните:”Всевишния предизвика Потоп на Земята и унищожи всичко живо заедно с 4 090 000 великана. Водата бе с 15 лакътя по-висока от най-високите планини.”
Заключение: Великаните са били потомци на боговете. Според съвременните знания би могло да става въпрос за генетично създадени чудовища, сътворени от извънземни същества. Колосите са били безмилостно изтребени от своите създатели, пришълците от Космоса.
Египет винаги е била една от най-интересните в археологическо отношение страни. Години наред милиони туристи посещават царството на фараоните и се дивят на храмовете и пирамидите. Но повечето хора подминават без нужното внимание истинските загадки на тази страна. Малцина посещават “недовършената погребална камера” дълбоко в скалите под Хеопсовата пирамида или успяват да разгледат гигантските каменни саркофази под повърхността на пустинята в Сахара. В тежащите тонове монолитни ковчези вероятно са били полагани разчленените тела на великаните.

Разкопки в Древен Египет (1915 г.)
Разкопки в Древен Египет (1915 г.)

Областта в Египет, в която се извършват най-мащабните археологически разкопки, е Сахара. Тук непрекъснато се правят сензационни открития, като повечето от тях са плод на чиста случайност. Така например през 1990 г. френски учени попаднаха на напълно погълнатите от пустинните пясъци пирамиди на Пети ( 2289 – 2255 г. пр. н. е.) и Трети (2323 – 2291 г. пр. н. е.). Същинската загадка на Сахара обаче е скрита дълбоко под земята също както голямата мистерия на Хеопсовата пирамида се намира в скалите под нейната основа.
Проф. Ханс Шиндлер-Белами от Виена казва по този повод: “Под Сахара има огромни лабиринти, чиито размери и дълбочина никой не знае”.Местен археолог от Кайро твърди: “Досега сме изследвали едва 10, максимум 20% от подземията на Сахара!” Какво може да ни предложат лабиринтите под повърхността на пустинята освен спарен задушлив въздух? Каменни саркофази с наистина гигантски размери!

Каменните саркофази с наистина гигантски размери в Египет
Каменните саркофази с наистина гигантски размери в Египет

Повечето от тях са открити от французина Аугуст Мариет през 1851 г. Съвременните археолози все още недоумяват за какво са служели тези саркофази, въпреки че не са достатъчно честни да си признаят. И те като Аугуст Мариет преди 140 години нямат ясен отговор на въпроса, с каква цел са били направени огромните каменни саркофази.
Ако се съди по размерите им, те би трябвало да са създадени за великани. Дължината на един от тях е 3,85 м, ширината – 2,25 м, височината – 2,25 м. Дебелината на каменните стени е 43 см. Върху гигантския саркофаг е положена огромна каменна плоча с дебелина 62 см. Според приблизителните преценки на различни археолози за подобен саркофаг заедно с капака тежи около 100 тона! Една съвсем малка част от невероятните подземни съоръжения под Сахара е изследвана от учените. А от нея само няколко са достъпни за туристите.
Слизането в подземията обаче наистина си заслужава. Който пътува из Египет, страната на пирамидите, бързо свиква с изумителните археологически находки и скоро те му се струват вече доста скучни и обикновени. Но в подземията на Сахара дъхът на човек, дори на пътешественик и специалист по чудесата на света, спира от почуда и удивление, когато с малко бакшиш му се отвори желязна врата зад която те лъхва миризма на плесен, докато очите ти бавно привикват към тъмнината, за да видиш огромно подземие с височина 10 м и широчина 4 м. Дължината на помещението е близо 300 метра. Отдясно и отляво са разположени една до друга ниши. Във всяка от тях се издига огромен саркофаг от твърд асуански гранит. Саркофазите са монолитни, издялани от един-единствен къс скала. Изумително, като се има предвид, че разстоянието между Асуан и Сахара е около 1000 км.
Как са били пренасяни тези каменни блокове преди хилядолетия? И защо? С каква цел? Най-важният въпрос обаче е: Кой или какво е трябвало да бъде погребано тук? Според специализираната археоложка литература отговорът е отдавна известен. Той може да се прочете както в строго научните книги, така и в научнопопулярните издания. Написан е дори в местните пътеводители: В огромните саркофази са били погребвани свещените бикове Апис.

Отново Ерих Фон Деникен пръв започна да задава неудобни въпроси. Той отказва да приеме нещо за правилно само защото всички са смятали така.Швейцарския автор на бестселъри, един от най известните писатели на всички времена, проведе задълбочено самостоятелно проучване по този въпрос. Той се запозна с оригиналните записки на Аугуст Мариет – първият европеец, видял огромните съркофази.
Действително, френският археолог е очаквал да открие в каменните ковчези мумии на бикове. Но колкото и старателно да ги е търсел, не е успял да види нито една. Когато Мариет отместил каменните плочи на саркофазите, повечето от тях се оказали празни. Дали са били ограбени от крадци на археологически ценности? Трудно можем да повярваме на подобно предположение. За какво му е на един крадец мумията на бик?
Мариет усърдно изследвал саркофаг след саркофаг. Най-после открил няколко непокътнати. С огромни усилия започнал да отмества тежащите тонове каменни плочи. Но дори и в тези саркофази нямало бикове. В тях се виждала само смрадлива битумна маса, която се разпадала при най-лекия допир. В противната смес имало пръснати кости, раздробени очевидно още при поставянето им в саркофага.
И до днес не е установено със сигурност на какви животински видове принадлежат тези кости. Ако те изобщо са животински! Едно обаче е сигурно: в саркофазите никога не са били погребвани бикове. В такъв случай за кого са създадени огромните каменни ковчези? Според Стария завет великаните се издавили по време на Великия потоп. В книгата ” В помощ при тълкуване на Библията” се казва: “Великаните, потомци на на ангели и обикновени жени, загинали при Потопа.” Но какво е станало с труповете им?
Древните египтяни вярвали в прераждането. Те били убедени, че едно живо същество може да възкръсне само ако душата му открие запазеното си тяло. По тази причина в древния Египет мъртвите са били балсамирани. Тялото е трябвало да бъде запазено по най-добрия възможен начин за бъдещия живот. Каквото и да е било погребано в огромните саркофази, то не трябвало да има и най-малкия шанс да се прероди. Труповете били брутално насечени на малки късчета и те били смесени с подобна на катран маса.Освен това получената маса била затворена в огромните саркофази.
Дали хората не са искали да предотвратят така прераждането на великаните? Може би жителите на Земята са се страхували от тях толкова много, че не са искали да допуснат възкръсването им за втори живот. Тази теория звучи необичайно но само за “официалното становище на археолозите”, но за разлика от всякакви други, тази все още не е оборена.Крайно време е обаче, част от останките в гигантските саркофази да бъдат подложени на генетични изследвания. Според написаното в безброй свещени книги, сред тях и Библията, великаните са съчетали у себе си генетичното наследство на хора и божества (или извънземни?). Следователно в останките от саркофазите трябва да могат да се открият човешки и чужди гени. Това изследване е детска игра при положение, че днес имаме модерни генетични лаборатории. А то може да даде окончателен отговор на въпроса, дали действително Земята в миналото е била посетена от извънземни същества. Така ще установим със сигурност и дали има живот извън нашата планета. И всичко това може да се постигне само с малка частица от средствата, изразходвани ежедневно за претърсване на глъбините на Вселената в търсене на извънземен живот. Тази констатация не бива да се разбира неправилно.Астрономическите изследвания са необходими и важни. Те трябва да продължат. Но не бива да пренебрегваме следите, оставени от миналото на нашата планета.В противен случай някой може да стигне до извода, че научния свят се страхува от подобни разкрития!

Очаквайте продължение!