Real Time Web Analytics
Начало / Артефакти / ФИГУРИТЕ ОТ АКАМБАРО

ФИГУРИТЕ ОТ АКАМБАРО

Вначалото на 1950 год. история за голяма колекция от странни древни фигурки изплува в Американската и мексиканската преса. Валдемар Джулсруд  немски бизнесмен и фермер след това, живеещ в Акамбаро, Гуанахуато, Мексико, заедно с местен фермер е открил повече от 33,000 глинени фигурки, създадени от неизвестна култура. Най-удивителното, обаче е, че в композициите са включени сцени с фигурки в които динозаври ядат хора,човешки фигури яздещи динозаври, и други примери на съжителство между хора и динозаври. Аз ще се опитам в тази публикация, която ще бъде доста дълга, да ви разкажа непубликувани подробности за нея в документалния филм “Сериозно за НЛО 3”. Тук ще стане въпрос повече за дългата битка на самите артефакти и посланието, което те носят с корумпираната академична научна общност. Днес тази колекция е обявена за автентична, но нека видим на каква цена. И така започваме.

Фигура от Акамбаро. Мексико
Фигура от Акамбаро. Мексико

Мексиканските археолози, въпреки че се смятат за професионалисти, без абсолютно никакви научни изследвания, веднага официално се произнасят, че тези артефакти за фалшификати. Причината е, че много от тях се изсмели само на идеята, че подобно съжителство е възможно, тъй като за конвенционалната наука, подобно твърдение е абсурдно. Наблюдатели извън археологическата общност обаче са били заинтригувани и редица популярни статии с подробни изследвания залели медиите. Скоро “догматичните” възгледи били под заплаха от факти, които биха сринали из основи цялата корумпирана научна общност. Може би динозаври и хора са съжителствали в някакъв момент от миналото, или може би динозаврите изчезват доста по-късно от предполагаемите 65 млн. години. Самият брой на фигурките пък напълно изключва възможността за фалшифициране, освен ако в древността не са били заангажирани денонощно и целогодишно всички жители на селото да ваят статуетки. Ако пък е така, защо? И защо точно такива странни фигури? Освен това как неграмотни селяни в отдалечен мексикански град са знаели толкова много фрапиращи подробности за динозаврите, на първо място? И ако фигурите наистина са на базата на реални динозаври, защо  са открити именно в областта на Акамбаро, а не и на друго място и от други мексикански култури?

Фигури от Акамбаро
Фигури от Акамбаро
Валдемар Джулсруд (1875 - 1964)
Валдемар Джулсруд (1875 – 1964)

След смъртта на Джулсруд, последователите му се заели окончателно да извършат щателно проучване за възрастта на колекцията със съвременни технологии за датиране. Компанията Isotopes Inc. в Ню Джърси /Nueva Jersey /(Датиране чрез Въглерод-14) и Университета на Пенсилвания (термолуминесцентно датиране), установиха окончателно, че фигурките са автентични и са на приблизителна възраст в диапазона от 4,000 до 4,500 год.пр. Хр. Но, както често се случва, подобни артефакти, които не “пасват” на конвенционалната наука се “заглушават” от вниманието на научната общност и медийната гласност към популяризирането им в съвременното общество. От 2001 г. голяма част от колекцията може да се види в Музея “Валдемар Джулсруд”, където е бил и бившия дом на Джулсруд в Акамбаро.

Валдемар Джулсруд със съпругата си в имението му
Валдемар Джулсруд със съпругата му в имението им

Всъщност историята започва през 1945 г., когато Валдемар Джулсруд, германски емигрант и археолог, открил глинени фигурки, погребани в подножието на планината Ел Торо в покрайнините на Акамбаро, Гуанахуато, Мексико. В крайна сметка били открити 33 000 керамични фигурки в близост до Ел Торо, както и в планината Чиво, на другия край на града. Подобни находки са намерени в района и преди това и са идентифицирани с Пре-класическата Чупикауро Култура (800 г. пр.н.е. до 200 г.). Автентичността на находката на Джулсруд е обжалвана почти веднага след откриването и, защото огромната колекция включвала динозаври. Много археолози смятат, динозаврите за изчезнали през последните 65 милиона години, а по-подробни знания за тях са били ограничени до последните 200 години. Ето защо, човек не би могъл да види и да моделира подобни образци на видове динозаври преди 2500 години, а това вече е проблем за научната общност. През 1945 до 1946, Карлос Перея е директор на Археологическия и Национален музей по антропология в Мексико Сити. В записано интервю той заклеймява разкопките на Джулсруд за неоснователни, тъй като е имало много подобни открития, направени от местни фермери, и той се съмнявал в тяхната автентичност. Въпреки това обаче той призна, че е изследвал фигурките, включително динозаврите, от най-различни места около Акамбаро. Също така Перея е присъствал, когато официални разкопки са били проведени от Националния и Американския музей по естествена история. Те открили много фигурки, включително динозаври, които Карлос Перея описва в детайли. През 1954 г. мексиканското правителство изпраща четири добре познати археолози да разследват. За целта те избират съвсем различно и недокоснато място в близост до основното находище и започват щателни разкопки. За тяхна голяма изненада, два метра надолу те открили множество примери за подобни фигурки и заключили, че находките на Джулсруд са автентични. Въпреки това, три седмици по-късно в техния официален доклад, находката в Акамбаро е обявена за измама, като основна причина за това твърдение е била наличието на цитирам: “… фантастично представяне върху някои статуетки на сцена с човек и динозавър заедно”.

Гарднър, Хепгуд и Карлос Джулсруд (синът на Валдемар Джулсруд)
Гарднър, Хепгуд и Карлос Джулсруд (синът на Валдемар Джулсруд)

През 1955 г. Чарлз Хапгуд, уважаван професор по антропология в университета в Ню Хемпшир, провежда сложна проверка, включително и обширно радиометрично изследване. Той е бил придружен от Ърл Стенли Гарднър, бивш окръжен прокурор на град Лос Анджелис, Калифорния и създател на Пери Мейсън. Те започнали разкопки под къщата на началника на полицията в Акамбаро, която е построена 25 години, доста преди Джулсруд да пристигне в Мексико. Четиридесет статуетки са открити още в първия ден от същия тип, като тези от колекцията на Джулсруд. Три радиовъглеродни теста са извършени от Isotopes Inc. в Ню Джърси /Nueva Jersey/ в резултат са датирани от 1640 г. до 4530 пр. Хр. Осемнадесет проби са подложени на термолуминесцентно тестване от Университета на Пенсилвания, всички от които дават период на около 2500 г.пр.Хр.. Въпреки всичко, тези резултати впоследствие били оттеглени, когато се разбрало, че някои от пробите са били от статуетки с изображения на динозаври. През 1990 г. друго разследване е проведено от Нийл Стийди /Neal Steedy/, който е заявил пред медиите, че е независим археолог, а всъщност работата му е била зависима от договор подписан с мексиканското правителство. Той произволно избрал място и направил изкоп, на значително далечно място от находката на Джулсруд. Там обаче той не открил нищо, но въпреки това той взима без разрешение проби от колекцията на Джулсруд и прави радиовъглеродни тестове, които произвеждат редица дати, вариращи от 4000 до преди 1500 години, резултат който за кой ли път доказвал автентичността на артефактите. Тогава той решил да не обръща внимание на резултатите, и за да компроментира находката още веднъж, започнал медийна пропаганда, като твърдял, че фигурките са прекалено меки, за да издържат повече от 20 години в земята. Усилието на Стийди е било повече, да подкрепи научната общност, като ефективно демонстрира решимостта си, да защити еволюционната догма от лицето на опустошителните последици от тази наистина значима находка в Акамбаро. Всички научни експерти изпратени не за да изследват находката, а за да намерят начин да я дискредитират и компроментират и пропускат да обявят официално и умишлено още един факт, който омаловажава в действителност техните усилия. Нека разгледаме тук и тази скрита история.

Фигура от Акамбаро. Динозавър.
Фигура от Акамбаро. Динозавър.
Валдемар Джулсруд е бил археологически доста запознат с местните древни племена. Той е бил много добре запознат с тарсканите, ацтеките, толтеките, маите и инките. Обектите обаче, които държал в ръката си били напълно различни, от всяка друга известна до тогава на науката индианска култура. Валдемар през 1923 г. е един от откривателите с Падре Фрей Хосе Мария Мартинес на културата Чупикауро /Chupicauro/ които се намирали само на осем мили от мястото на накодките му. Когато няколко керамични фрагменти са открити и в местността, където живеели племената от Чупикауро, Джулсруд наел копачи и били изкопани още артефакти, напълно идентични с тези, открити в околността на Акамбаро. Това откритие довело вниманието на целия научен свят тогава, защото престижни археолози, които погрешно определили фигурките като дело на племената Тарскан /Tarascan/, били дълбоко обидени и по-късно отхвърлени от самата научна академична общност в Мексико, защото се оказало, че Валдемар Джулсруд е бил прав и правилно е идентифицирал новата култура Чупикауро, като автор на тези артефакти. Цивилизацията на Чупикауро процъфтявала от около 500 г. пр.н.е. до 500 след н.е., а Валдемар Джулсруд станал всъщност неин откривател за широкия свят. Този факт бил дълго време прикриван, защото по някакъв начин, той потвърждавал, че фигурите в Акамбаро са автентични.
Всъщност ето и още подробности около откритието на Валдемар. След като направил тези открития, той наел мексикански фермер, Одилион Тинахеро /Odilon Tinajero/, да копае в района, където са открити керамичните фигурки. Скоро Тинахеро имал ръчна количка, пълна с керамични съдове, които са били изкопани от местността в планината Ел Торо.
Чарлс Хапгуд отбелязва, че “Джулсруд беше хитър бизнесмен и сключил сделка с Тинахеро. Той казал на Тинахеро, че ще му плати по едно песо (на стойност около 12 цента) за всяка изкопана фигурка без повреда.“Ето защо Тинахеро е бил много внимателен с процеса на изкопните работи. Така, че той внимавал доста да не се счупят статуетките, а пречупените той прецизно споявал отново, преди да ги предаде на Джулсруд. Сред хилядите артефакти, са изкопани и елементи, които превърнаха имението на Джулсруд в “музея, който плаши учените.” казва Хепгуд.
alambaro-rasi-2-1024x342
Различни видове човешки раси
Различни видове човешки раси

Изваяни в различни цветове от глина изпъкват фигурки на динозаври, различни раси от хора, ескимоси, азиатци, африканци, брадати от бялата раса, монголци, полинезийци, както и предмети, които са имали културни връзки с египтяните, шумерите, както и останалите познати световни и доста древни култури. Предметите са изработени от глина и камък вариращи по размер от няколко инча в дължина, до статуи от три фута високи, а някои от фигурите на динозаври са дълги от четири до пет фута. В колекцията, която вече наброява над 30 000 артефакта, нито един обект не е дубликат с друг. Всяка от глинените статуетки е била създадена индивидуално, без плесени, умело изваяни, и внимателно декорирани. В колекцията си с този небивал размер, фигурите с динозаври наброяват няколкостотин и са научно идентифицирани като представляващи различни видове динозаври. В това число са включени Птицечовка,Trachodon, Gorgosaurus, рога Monoclonius, Ornitholestes, Titanosaurus, Трицератопс, Стегозавър Paleococincus, Diplodicus, Podokosaurus, Struthiomimos, Плезиозавър, Левиатан, Maiasaura, Rhamphorynchus, Iguanodon, Брахиозавър, Pteranodon, Dimetrodon, Ichtyornis, Тиранозавър Рекс, Rhynococephalia и други неизвестни или още неидентифицирани видове динозаври.

acambaro-zoom-1024x555 PESHAKOFFSTUDIO
БРАХИОЗАВРИ

acambaro peshakoffstudio

pleziozavyr-1024x310 peshakoffstudio

pteranodon-2-1024x715 peshakoff studio

Д-р Иван T. Сандерсън бил изумен през 1955 г., когато открил, че в колекцията от Акамбаро имало точно биологично умалено копие, на открития от него, Брахиозавър, почти напълно неизвестен по това време на широката общественост. Сандерсън пише за този конкретен вид динозавър от колекцията на Джулсруд.Тази фигурка е много фина, черна, полирана и изглеждаща като фаянс. Въпросът е, че тя е едно абсолютно и перфектно представяне на Брахиозавър, известен само от Източна Африка и Северна Америка. Има редица чертежи на скелета на Брахиозавър в стандартната литература, но само един модел с пълна биологична реконструкция, която някога съм виждал е точно в тази колекцията на Джулсруд. Изглежда тук, в богатата долина на Акамбаро в рамките на последните четири хиляди години са живели една или няколко цивилизации, които са имали интимна връзка с тези животни и знание за тях от първа ръка“. Тази констатация на един уважаван учен е твърде смущаваща не само тогава, но дори и днес за световната научна общност. Нека не забравяме, че в колекцията съществуват и фигури на динозаври, които все още не са идентифицирани, като вид. Може би бъдещите открития на фосили, ще потвърдят, че наистина тези статуетки показват точни копия на подобни животни.

Д-р Денис Суифт
Д-р Денис Суифт

През 1999 г. д-р Денис Суифт и д-р Дон Р. Патън пътуват до Акамбаро от Мексико Сити, за да проучат тази загадка лично. Скоро след пристигането им в Акамбаро, става ясно, че колекцията на Джулсруд е заключена в склад и не е достъпна за обществеността. След няколко дни на преговори с кмета, секретаря по туризма и директора на местния музей те успели да извоюват разрешение жителите от Акамбаро да видят част от колекцията. Складът е бил тържествено отключен от кмета; приглушена светлина филтрирана през сенките, преминавала през прашни стаи с кутии струпани до таваните, с артефакти, увити във вестник и безразборно поставени в разпадащите се картонени съдове. На двамата учени кмета позволил да разгледат артефактите, като двама мексикански полицаи стояли на пост през цялото време, въоръжени с AK 47 пушки и пистолети. Градските служители сновали напред-назад и пренасяли определени кутии на горния етаж, докато д-р Суифт разопаковал керамични фигурки, а д-р Патън професионално ги снимал. От тежката работа по разопаковането са преброени 33,500 фигурки включително музикални инструменти, маски, идоли, прибори, статуи, човешки лица на мнозина различни националности и динозаври. Фигурите в крайна сметка са заемали над дванадесет стаи от имението на Джулсруд, натъпкани във всеки ъгъл, от пода до тавана. Изглеждало, че Джулсруд приживе е спял във ваната си, защото само там е било свободно и пригодено за почивка. След работа с бързи темпове, в шест часа сутринта, малко повече от осемстотин от керамичните фигурки, които направили впечатление на д-р Денис Суифт и д-р Дон Р. Патън са били разопаковани. Четиринадесет кутии са били отворени и изпразнени от съдържанието им върху заседателната маса. Сред елементите, са били и около седемдесет и пет изящни фигури на динозавъри. Всички затаили дъх обаче, когато един обект е бил разопакован пред очите на всички и пред тях се появило перфектно и точно копие на динозавър лгуанодон (Iguanodon). Това всъщност е бил един от първите открити скелети на динозаври в историята на съвременната цивилизация. В началото и до средата на 1800 година обаче концепцията за точния вид на този динозавър е била почти комична. До началото на новия век визуалната представа се е подобрила значително, но далеч не на това, което вече знаем. Знанията запечатани върху статуетките от Акамбаро,  сме натрупали едва само в последните няколко години, така, че няма подобен шегаджията, който би могъл да направи този модел на игуанодон през 1940 година.

Dr-Don-Patton peshakoff studio
Д-р Дон Патън

Д-р Денис Суифт и д-р Дон Р. Патън станали знаменитости в Акамбаро. Те били интервюирани от радио и телевизионни станции в Мексико. Три от основните вестници на щата Гуанахауто (Guanajauto), сложили колекцията на Джулсрут от Акамбаро на водещите си страници и така това станало новина номер едно в Мексико. Това било началото на ожесточена битка между учени от конвенционалната част на науката и колекцията на Валдемар Джулсрут. Задалата се буря на хоризонта обаче е била започнала доста преди това от самия Джулсрут, преди да отпусне пълната си ярост върху научната общност. Ето защо всъщност, той е бил усилено “заглушаван” по времето, когато е искал да разгласи фактите в световен мащаб. Най-стряскащата сензационна черта на колекцията е била концепцията които тя представя, като съвместно жителство между хора и динозаври. Валдемар е предполагал, че е съвсем реална възможността, тези артефакти да са дошли от една култура, много по-стара от олмеките, маите или дори чупикауро (сhupicauro). Колекцията съдържа доказателства за много древна култура. При изкопните работи, геолозите откриват, че районът в Акамбаро, преди хиляди години е бил с тучна растителност и гори, вместо суха долина, както е днес. Геолозите са открили още, че долината някога е била изпълнена с голямо езеро, до преди около пет или шест хиляди години. Джулсруд се опитва да спечели вниманието на научната общност, но се срещнал с безразличие и мълчание от академичната клика. Тъй като археолози, палеонтолози, историци, и антрополози са избрали да не му обръщат внимание. Джулсруд обаче не приключва със своята борба. Той публикува своята книга на испански език,”Загадки от миналото”. В нея Валдемар теоретизира, че керамични и каменни артефакти са били погребани от хора, които са преживяли колосална катастрофа. Той извежда хипотезата, че е имало период от глобални катастрофи, които са променили лицето на земята и че са съществували древни цивилизации заличени от тези катаклизми. Най-радикалното от неговото предположение, че учените трябва неизбежно да се сблъскат с фактае, че в един момент от историята, човек е съществувал едновременно с динозаврите. Въпреки че има солидни доказателства, че Джулсруд е открил нещо от голямо научно значение, той е бил често осмиван от властите, най-вече, когато неговата книга е била публикувана и находката в Акамбаро станала обществено достояние. Подобно отношение на медийната мафия, към неудобни открития, днес съществува с още по-нагли методи за осмиване. Сериозни теми се осмиват в уш “смешни” телевизионни предавания. Подобно отношение от електронните медии, към неудобна политика и научни неконвенционални твърдения съществуват днес и в Българските основни телевизионни канали с национален обхват.

Имало ли е цивилизация в Акамбаро по време на ледниковия период както геолозите всъщност смятат?

ATZLAN Acambaro peshakoff studio

В колекцията съществуват безпогрешни изображения на Американска гърбата камила  и коне от ледниковата епоха, както и на животни от вече изчезнали видове. Има много фигурки на гигантски маймуни които реално са съществували в Южна Америка през плейстоцена. При разкопки сред фигурките са открити и някои зъби. Тези зъби са били предадени за изследване на д-р Джордж Гейлорд Симпсън през 1955 г., по това време той е водещ палеонтолог на Америка и е работил в Американския музей по естествена история. Той ги идентифицира като зъбите на Equus Conversidans, изчезнал вид кон от ледниковия период. В колекцията на Джулсруд съществуват две фигурки на Equus Conversidans. Образът на коня от ледниковия период е гравиран и върху керамични съдове в колекцията. През 1947 г., след публикуването на книгата Julsrud, в няколко вестници и списания в Мексико са докладвали за откритието. Но при Джулсруд не идва никой от научните екипи  или официални органи в Мексико, за да разследват разкопките и извадените фигурки. Най-накрая през 1950 г. един американски журналист, Lowel Harmer, се осмелил да отиде в Акамбаро и да се запознае с колекцията. Хармър отишъл до мястото на разкопките Ел Торо в планината и фотографирал Джулсруд докато изважда фигурки на динозаври изпод корените на местен вид дърво. Той съобщи, ” Учените продължиха да действат така, сякаш нищо значимо не се е случило в Акамбаро и то само защото, че би застрашило еволюционната парадигма.”


Уйлям У. Ръсел, вестникар от Лос Анджелис също снима разкопките. Той казва: “Прясно изкопаните ями от които излизат нови артефакти с вплетени корени между тях, трябва да са били в земята в продължение на много години за да растат корените на дърветата около артефактите на дълбочина от един до два метра под земята.” Ръсел съобщава още, че само поради този факт от доказателствата обектите трябва да бъдат много стари. Откритията сега отиват твърде далеч в разпространението на фактите пред широката общественост, но учените продължават дразнещо да ги потискат с наметалото на академично мълчание. Професионалните археолозите ще трябва да се справят с проблема “Акамбаро”.

acambaro-witness-dennis-swift2 peshakoff studio
Д-р Суифт Денис

През 1952 г. те изпращат Чарлз С. Дипесо да компроментира за пореден път неудобната археологическа находка в Акамбаро. Той тайно изпраща парчета от колекцията но пробите след лабораторните изследвания не показали нищо по различно. Диспесо е смятал, че по-задълбочени тестове ще отхвърлят колекцията като измислица, защото ще докаже, че са създадени с модерно производство. Това обаче се оказало погрешно и фигурите ясно говорили, че не са фалшификати. Известният Ърл Стенли Гарднър, чийто детективски мистерии стават основа за известните Пери Мейсън телевизионни програми, е съдебен патолог и адвокат, който е служил като областен прокурор на град Лос Анджелис над 20 години. Г-н Гарднър изказва своето експертното мнение като опитен прокурор, като на брифинг заявява, че ако една група от фалшификатори е направила всички парчета, техния стил ще бъде разпознаваем в цялата колекция. Той казва още:”Всеки престъпник, всяка престъпна банда има свой собствен метод за операции. Полицията често може да идентифицира престъпна банда по метода на престъпление. Очевидно е, че никой човек или група не би могъл да направи тези фигури и артефакти, толкова различни по между си като материал, вид и начин на изработка, да не споменавам, че всяка една от тях е направена с индивидуален стил”. Чарлз Дипесо обаче настоявал, че мъжът, който Джулсруд наел да копае, младия Тинахеро е автор на тази изпипана измама. Това обаче е смешен довод, за учен от такъв ранг. Какъв ще е мотива за фалшифициране на тези предмети от Тинахеро? От икономическа гледна точка за 12 цента на фигура, е  шега да става въпрос за някаква изгода. Да не говорим за допълнителните разходи, защото преди да получи 12 цента на фигура, той след акто вече ги е изработил, след това да ги зарови и след това да ги изрови отново, за да ги предаде на Джулсруд. Звучи смешно нали? Тинахеро е бил беден мексикански фермер, още повече че той не е във физическо състояние да направи това с 33,500 артефакта. Колекцията е не само умело направена, но съдържа и видове динозаври, за които само високообразован човек би трябвало да знае, и който е имал възможност да се зарови дълбоко в дебрите на палеонтологичната литература, за да може да познава редките форми на живот. Одилиан Тинахеро (Odilon Tinajero) няма нито художествено компетентност, нито образователен ценз, за да увековечи всичко това като измислица. Тинахеро е напуснал училище в четвърти клас и едва е можел да чете и пише. Друго нападение за фалшифициране на колекцията на Джулсруд от академичната общност тогава е било твърдението им, че глинените фигури са били печени на място и закопани след това в пръстта. Това са могли да го твърдят само научни авторитети, които не са излизали от кабинетите си или от държавните лаборатории. Акамбаро е суха и сравнително безлесна зона, но всички керамични предмети са били изпечени на открит огън. Това всъщност, ще изисква много камиони с дърва за огрев, което е много скъпо в Акамбаро. Това е все едно някой да реши в пустинята да пече глинени статуетки, което е невъзможно, защото там няма нито дървен материал, нито пък глина.

Д-р Денис Суифт и Патън фотографират колекцията на брифинг масата
Д-р Денис Суифт и Патън фотографират колекцията на брифинг масата

През 1954 г., бурята на спорове около колекцията на Джулсруд постига своя връх. В крайна сметка, виден учен пристигна на сцената на Акамбаро, който ще изложи поредица от аргументи и факти, които биха се оказали неоспоримо доказателство за реалния произход на фигурите от Акамбаро. През лятото на 1955 Чарлз Хапгуд, професорът по история и антропология към Кийн Стейт Колежа на Университета в Ню Хемпшир, прекарал няколко месеца в Акамбаро и провежда много подробно разследване на колекцията. Чарлз Хапгуд вече се отличавал като автор на редица книги, включително “Изместване на земната кора” (1958), “Карти на морета от Кралете на древните” (1966), и “Пътят на полюса” (1970). Хапгуд разкопава редица други места, които са били необезпокоявани от предишни разкопки и открива изненадващо много парчета от керамични фигурки от типа “Джулсруд”. За да премахне всякаква възможност за измама, като например твърдението, че Тинахеро или някой друг е произвел керамиката, Хапгуд решил да разкопаят под една къща, която е била построена през 1930 г., много преди изобщо да бъдат открити някакви артефакти в местността на Ел Торо. Къщата всъщност била собственост на шефа на полицията, от който Хапгуд поискал разрешение да копаят под пода на къщата му. Разбира се шефа на полицията нямал нищо против и дал своето разрешение. Те изкопали двуметрова дълбока яма, разположена под твърд бетон на долния етаж в хола, разкривайки десетки от спорните артефакти. Тъй като къщата е била построена двадесет и пет години преди Джулсруд да пристигне изобщо в Мексико, тя оневинена окончателно Джулсруд в измама, а теорията на Диспесо е окончателно отречена Dipeso, по всички основни точки. През 1968 г. Чарлз Хапгуд се завръща в Акамбаро придружен от Ърл Стенли Гарднър от Телевизионното шоу Пери Мейсън. Г-н Гарднър не само, че е бил обучен в криминологията, но е и следовател по археологически проблеми. Той е бил изключително впечатлен от необятността и разнообразието на колекцията. Беше съвсем ясно, че г-н Гарднър ще сметне фалшивата теория напълно невярна, скандална и измамна! Метода на датиране с Въглерод 14 е бил тогава все още в начален стадий, но Хапгуд изпратил (за кой ли път) екземпляри за тестване с C14 на Андрю Йънг (изобретател на хеликоптерите Bell ), който финансирал и самите разходи по тестването. Хапгуд представил на обществото резултатите от пробите и те са както следва: Проба 1 (I-3842) 3590 + – 100 (C.1640 BC) Мостра @ 2 (I-4015) 6480 + – 170 (4530 С BC) Мостра @ 3 (I -4031) 3060 + – 120 (C. 1110 г.пр.н.е.).

Acambaro-test-2

Датите на радиовъглеродния анализ са с окончателен резултат до 4500 г. пр.н.е. През 1972 г. Артър Йънг изпраща две от фигурките на Д-р Фрьолих Рейни, директор на Музея в Пенсилвания за термолуминесцентно датиране в лабораторията “Masca” и е получил термолуминесцентно датиране в период до 2700 г. пр.н.е. В писмо от 13 сеп 1972, адресирано до г-н Янг, д-р Рейни каза: “… Сега, след като сме имали години на експерименти както тук, така и в лабораторията в Оксфорд, ние нямаме съмнение относно надеждността на метода на термолуминесцентно датиране. Ние може да имаме грешки, но те се свеждат само до 5-10%, с днешна дата обаче ние вече не сме загрижени за неочаквани грешки, които биха могли да подложат цялата система под съмнение. Аз също трябва да посоча, че ние бяхме толкова загрижени за изключително древните дати на тези цифри, че Марк Хан, експерт в нашата лаборатория направи средно по 18 серии на всяка една от четирите проби. Следователно, има само един процент вероятност да има грешка на научните изследвания в специално в тези парчета … от колекцията на Джулсруд.” С това скъпи приятели завършвам тази публикация. Исках да изложа цялата история по жестоката борба на академичната научна общност, да омаловажи тази невероятна археологическа находка, като я заклейми като фалшива. Днес колекцията на Джулсруд се смята за научно достоверна, въпреки, че все още има чадър над популяризиране на неудобните факти, които тя носи със себе си.

Днес, благодарение на интернет, световната мрежа за информация, както и социалните мрежи, хиляди хора знаят за съществуването на тези артефакти и мястото, или още повече, Музея в Акамбаро. Ръководството му, чрез културнен обмен е експонирал тези уникални археологически предмети в европейски страни (Германия и Австрия) и  дори в Азия (Корея и Япония). Масмедиите днес в Мексико, главно вестниците и телевизията, са проектирали в световен мащаб колекцията на Валдемар, включително градове в Япония и Съединените щати. Заслуга за това са изключителните усилия на ръководството на Dynamic Museum Board “Валдемар Джулсруд”, Академията на науките в Мексико, както и Генералната дирекция към него. Усилията им са насочени към разпространяване и насърчаване на малдото поколение към работата на Джулсруд, без да се забравя, че събирането и опазването на подобни артефакти са с неизчислима художествена стойност. Гласност на тази колекция, съпроводена с повече информация поставих и за Българите в документалната ми поредица “Сериозно за НЛО 3”, която ако не сте гледали, можете да видите тук /Сериозно за НЛО/, (за фигурите от Акамбаро от 43 минута).
Колекцията “Julsrud” не се вписва в текущите научни парадигми, и негативното им влияние за съществуването на един и същ шаблон за историята на човечеството. Въпреки големия брой на открити фигурки, всички те са различни по между си и са направени от различни видове глина, включително черна кал от Oaxaca (местност, която се намира на 800 километра от Акамбаро). Историята за тези артефакти е много интересна и въпреки, че в документалния ми филм поставих информация за тях, реших да напиша тази дълга публикация за вас. Надявам се сте останали доволни, от което виждам и усмивка на лицето ви.
Бъдете добри и сочете към истината! Само тя ще ни направи свободни. Ваш: Пешо Симеонов.
Вначалото на 1950 год. история за голяма колекция от странни древни фигурки изплува в Американската и мексиканската преса. Валдемар Джулсруд  немски бизнесмен и фермер след това, живеещ в Акамбаро, Гуанахуато, Мексико, заедно с местен фермер е открил повече от 33,000 глинени фигурки, създадени от неизвестна култура. Най-удивителното, обаче е, че в композициите са включени сцени с фигурки в които динозаври ядат хора,човешки фигури яздещи динозаври, и други примери на съжителство между хора и динозаври. Аз ще се опитам в тази публикация, която ще бъде доста дълга, да ви разкажа непубликувани подробности за нея в документалния филм "Сериозно за НЛО 3". Тук ще стане въпрос повече за дългата битка на самите…

РЕЙТИНГ ТАБЛО

0%

процента

Скъпи приятели, тук можете да гласувате еднолично за вътрешен рейтинг на публикациите в сайта. Оставете за секунди вашето мнение, чрез пет степенната скала. Благодаря Ви предварително.

User Rating: 4.65 ( 16 votes)

Относно Петър Симеонов

Петър Симеонов е основател на българско и независимо информационно студио „PESHAKOFF“ за факти и доказателства свързани с извънземно присъствие на планетата от древни времена до днес. Уфолог с над 20 години изследователска дейност. Създател на три документални български филма по темата със заглавие „Сериозно за НЛО“. Художник и едноличен създател на музиката от филмите си. Написал е три сценария за документалната поредица. Сам е създал визуалните ефекти, монтажа и видео обработката и на трите части. Той се обявява против социалната система създадена от човешката глупост и е защитник на божественото начало във всичко от неживата и живата материя!

Вижте също

МУМИИТЕ ОТ НАСКА В ПЕРУ (ОЩЕ ОТГОВОРИ)

Скъпи приятели, понеже следя с интерес какво се случва около откритието в пустинята Наска в …