Real Time Web Analytics
Начало / НАУКА / Астрономия / СИРИУС И НЕГОВОТО БЯЛО ДЖУДЖЕ

СИРИУС И НЕГОВОТО БЯЛО ДЖУДЖЕ

Петър Симеонов
Петър Симеонов

Здравейте отново приятели. В тази публикация реших да направя едно по задълбочено представяне на най-ярката звезда на небосклона Сириус, от съзвездието Голямо куче. Тя е значима за много народи по света, както в древните митове и легенди, така и в днешни времена. Преди години търсих по-дълбока информация за тази звезда и винаги попадах на малки и откъслечни статии за нея. Основната информация за Сириус е на линия. В Уикипедия например (Виж тук). Но аз търсих нещо повече. Знаех за връзката на едно племе от Африка с тази звезда и това ме подтикна да се разровя малко повече. Тогава открих доста информация и реших да споделя, това което съм събрал през годините, тук с моите читатели. Тази публикация е съчетана от различни статии по темата. Някои от тях вече не се откриват в интернет. Може би за да не се налага на много от вас да търсите това, което вече открих и аз, реших да препиша това, което съм запазил през времето. В сайта бях публикувал кратка статия на тази тема, която може да прегледате допълнително, тук. И за да не ви губя времето с излишни думи, нека започваме.

Племето Догони

Племето Догони са процъфтявали в региона на юг от Тимбукту, Мали, в продължение на много векове. Те са “добре познат народ на антрополозите и най-вече за тяхната сложна местна космология.” От 1930 г., европейски и други учени са изучавали догонската ерудиция и традиция. Най-известната на Догоните космологична история се отнася именно за звездата Sirius, изключително значима за редица народи по света, включително и африканските съседи на Догоните, египтяните. Според докладите на антрополози, догоните вярват, че звездата “, има невидим спътник, който живее със Сириус, и е един от най-важните обекти в небето” и че това е “много малък и невидим партньор”, който Догоните наричат По Толо  или “дълбоко начало.” (Krupp, 222)

Днес племето Догони, все още пазят своите традиции
Днес племето Догони, все още пазят своите традиции

Имало едно време – приблизително преди 5000 години, едно западно-африканско племе, наречено Догони. Има нещо тайнствено между него и звездната система Сириус. Догоните твърдят, че земноводни богове дошли на Земята с четирикраки космически кораби от системата Сириус: “След приземяването нещо с четири крака се появи и изтегли съда до кухина, която започна да се пълни с вода, докато съдът започна да плава:. Догоните наричали извънземните Номос – Господарите на водата. Те също така твърдят, че звездата Сириус А – главната от системата, има малък, незабележим другар – Сириус В, който е много пъти по-плътен от Земята и обикаля по елиптична орбита около Сириус веднъж на всеки 50 години.

Системата на Сириус, според Догоните
Системата Сириус, според Догоните

Те го кръстили на най-малкото семенце, познато на тях, ботаническото име на което е Диджитария (на езика на догоните – “По”). Всички най-свещени традиции на този народ са свързани с тази звезда. Те имат традиционна вяра в Сириус В и твърдят. че е направен от материал, наречен сагала (което означава”силен” и “горещина”) “толкова тежък, че всички земни същества заедно не могат да го повдигнат”. Сагала може да бъде еквивалент на дегенериралото и много плътно вещество, съставящо белите джуджета. В тяхната религиозна догма, догоните смятат, че Сириус В е ужасно тежък, невидим, много малък и в същото време много могъщ. Тяхното разбиране за орбитите на двете звезди съвпада точно с модерните астрономически сведения, въпреки че това се е случило хиляди години преди появата на инструментариума, нужен за такива измервания. Освен това догоните са знаели за неговото състояние на бяло джудже, защото в техните легенди те го наричат “малко и много тежко”. Учени от Запада сега започват да доказват, че знанията на догоните от Мали за системата от звездата Сириус от хиляди години, са абсолютно точни.

догони 3
Племето Догони живее в изолирания планински регион Бандиагара, на юг от пустинята Сахара в Мали, Западна Африка. Днес съществуват 700 догонски селца с население 250 000 души

Древните египтяни

Сириус - Богът - кучешката звезда е бил астрономическата основа на цялата религиозна система на древните египтяни. Той е бил въплъщението на Исис, сестра и съпруга на бога Озирис, който на небето се появявал под формата на съзвездието Орион.

Сириус – Богът – кучешката звезда е бил астрономическата основа на цялата религиозна система на древните египтяни. Той е бил въплъщението на Исис, сестра и съпруга на бога Озирис, който на небето се появявал под формата на съзвездието Орион. Сириус е бил обект на учудване и благоговение от страна на всички древни народи през човешката история. От древните египтяни той е бил почитан като Звездата Нил или Звездата Исис. Годишното му появяване точно преди зората на лятното слънцестоене, 21 юни, предвещавало прилива на Нил, от който зависело египетското земеделие. Това вече не е така поради прецесията (Виж тук) или 26 000 годишното клатушкане на земната ос. 35 дни преди и 35 дни след като слънцето около 4 юли е най-близо до нея, звездата Сириус е скрита зад ослепителната му светлина и не се вижда. Древните египтяни отказвали да погребват мъртъвците си през тези 70 дни, когато Сириус е скрит от техния поглед, защото се вярвало, че той е портата към отвъдния живот. Вярвали са, че тя е била затворена по време на този период. В много надписи в храмове звездата е позната като божественият Сепат и се идентифицира като душата на Исис. Древните египтяни по някакъв начин знаели, че от всички звезди на небето само ежегодният хелиактичен изгрев на Сириус съвпада с продължителността на нашата слънчева година – 365, 25 дни.

Имената на Сириус

Името Сириус идва от гръцки. Сириус е наречена Кучешката звезда поради името на съзвездието, в което присъства. Други имена на Сириус са Каникула – което на латински означава “малкото куче” – и Ашере, което произхожда от арабското Ал Шира или Ал Сира. Арабското име отново е от неопределен произход и значение: може да е свързано с гръцкото име Сириус.

На път към настоящето

Sirius A & B, Hubble X-Ray
Sirius A & B, Hubble X-Ray

Изучавайки собственото движение на Сириус, Фридрих Бесел предполага, че тази звезда има невидим спътник. Това предположение е потвърдено от Алван Кларк на 31 януари 1862 година, когато с помощта на нов голям модерен за времето си телескоп е открит Сириус В. По-късно се оказва, че това е първото открито бяло джудже. Бил е фотографиран за първи път през 1970 година от Ървинг В. Ленденблад от Навалската обсерватория на САЩ.

И сега настоящето

Сириус А е най-ярката звезда на нашето нощно небе след Слънцето. Днес е известно, че звездната система Сириус се състои от четири компонента. Но за нас най-голям интерес представляват Сириус А и бялото джудже Сириус В. В известен смисъл те могат да се разглеждат като двойна система, в която Сириус А е по-масивна звезда. Двете звезди – Сириус А и Сириус В се движат една около друга, постоянно обменяйки частици. Поради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема газове и материали от по-големият от Сириус А.

На всеки 50 години двете звезди от системата – Сириус А и Сириус В, се приближават максимално една до друга. Приближавайки се и двете звезди започват да се въртят по-бързо, тъй като приливните сили стават по-големи и най-накрая те си разменят ролите. Огромни количества електромагнитна енергия, включително видима светлина, ултравиолетова светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи се изхвърлят в космоса. Допълнителните газ и материал, осигурявани от Сириус А дават възможност отново да се възпламенят  термоядрените реакции в Сириус В.

Сириус А е звезда от съзвездието Голямо куче. Нейните координати са: Деклинация: -16 градуса, 42′,58¨ и ректасцензия: 06h, 45m, 09s. Изглежда бяло-синя на цвят. Спектралният и клас е А1 V и има температура 9600 К. Свети, чрез горене на водорода в ядрото и. Видимата звездна величина на Сириус е -1,45. Той е на 8,7 светлинни години от Земята и е седмата най-близка звезда до Слънчевата система. Сравнен със Слънцето, Сириус А има: 22 пъти по-голяма светимост, 1,6 пъти по-голям диаметър и 2 пъти по-голяма маса. Следователно Сириус А е по-горещ и по-ярък. И Сириус и Слънцето светят чрез горене на водород.

Бялото джудже – Сириус В

Астрономите вярват, че нашата галактика е формирана преди около 10 милиарда или повече години. Следователно някои от първите и звезди с малка маса са все още в началото на своя живот. Но на всички първоначално масивни звезди отдавна им е свършило горивото. За звезди от този порядък (между 1.4 и 2.5 слънчеви маси), краят настъпва стихийно – кората на звездата се взривява. Ядрото формира малък плътен остатък, наречен неутронна звезда, докато външните слоеве експлодират в супернова.

Ако звездата е достатъчно масивна (повече от 2.5 слънчеви маси), сценарият е почти същият, но експлозията е много по грандиозна и звездата се превръща в черна дупка. Звезди със средна или малка маса изхвърлят своите външни слоеве от газ, но не се взривяват така мощно, когато свърши горивото в недрата им. Тези звезди завършват живота си като бели джуджета. Те са малки, плътни звезди, които горят слабо. Повечето са топки от въглерод и кислород, чиято съдба е просто да се охлаждат вечно.

Като бяло джудже, Сириус В – преди звезда от типа Слънце, изхарчило своето гориво и се превърнало в червен гигант. Външната му атмосфера се разширила и се отделила лато планетарна мъглявина. Радиусът и всъщност е по-малък от този на Земята. И все пак нейната маса е почти еквивалентна на тази на нашето Слънце, което създава такава плътност, че лъжичка от неговото вещество би тежала повече от тон. Такъв малък плътен обект е първата фаза от взрива на така наречените звезди от Главната последователност. Първоначални бели джуджета, те продължават да се охлаждат и се превръщат в жълти джуджета и после червени джуджета. Най-накрая те загиват напълно и са познати като черни джуджета. Самият Сириус В е краен продукт на звезда, която някога е била много по-масивна и по-ярка отколкото Сириус А днес.

Сириус В е известен още и под името “Кутрето”, защото е другарят на кучешката звезда. “Кутрето” е невидимо с невъоръжено око, поради яркостта на Сириус А и разстоянието 8,7 светлинни години от нас. Сириус В има видима звездна величина 8,49, както и ефективна температура около 32 000 К. Звездата е доста малка, което означава, че има много малка светимост. Можем дори да кажем, че плътността на Сириус В отговаря на около 305 тона на кубичен сантиметър или около 50 000 пъти тази на водата. Визуално е около 10 000 пъти по-слаб от Сириус А, но всъщност е по-горещият от двамата. Той е бяло-син на цвят. Повърхността на Сириус В е 300 пъти по-твърда от диамантите. Сириус В обикаля по елиптична орбита около Сириус А и техният общ гравитационен център. Сириус В има период на въртене една година. Той се върти и изхвърля вещества. Въртейки се около оста си около 23 пъти в минута, той генерира големи магнитни полета около себе си. Бяло джудже, като Сириус В е звезден труп, който се охлажда много бавно поради излъчването на топлината.

Сириус А и Сириус В са на средно разстояние една от друга 20 астрономически единици (средно разстояние от Земята до Слънцето). Сириус В е първото бяло джудже, в чийто спектър се наблюдава гравитационно червено отместване, предсказано от теорията за относителността. Сириус В има светимост 1/400 от тази на Слънцето. Неговата маса е 0,9 от слънчевата маса и се съдържа в обем с размери само с тези на Земята или 2/100 от Слънчевия диаметър. Неговата температура от 32000К го прави много по-горещ от Слънцето. Следователно излъчва 900 пъти повече лъчиста енергия на квадратен метър от него.

Диаграма на Херцшпрунг – Ръсел

Диаграма на Херцшпрунг - Ръсел
Диаграма на Херцшпрунг – Ръсел

Диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (Х-Р) показва истинският цвят и истинската светимост на звезда, но нейната яркост на нощното небе (нейната видима звездна величина) би била друга поради отдалечеността и от нас. Пълната Х-Р диаграма трябва да включва всички познати звезди, включително и тези, които не можем да видим без телескопи. Гледайки диаграмата на Х-Р може веднага да се забележи, че повечето от звездите са наредени на една линия, започваща от горния ляв ъгъл и завършваща в долния десен ъгъл на диаграмата. Тази линия е известна като Главна последователност (Г.П.). И Слънцето и Сириус А са звезди от Главната последователност.

В горния десен ъгъл са най-ярките звезди. Те се наричат гиганти, а най-ярките от тях се наричат супер гиганти. Някои от тях са сини(Ригел), но повечето са в най-дясната част на диаграмата и са червени (Тип М) или оранжеви (Тип N). Например Полукс е червено-оранжев гигант (съвсем не супер гигант), а е доста близо до Главната последователност. Както и да е, има звезди, които попадат между гигантите и Главната последователност и те се наричат субгиганти. Смисълът е, че някои хора дефинират Г.П. и гигантите различно. Но това всъщност няма значение, защото употребата на диаграмата е само за сравнения и дефиниции.

В долния ляв ъгъл на диаграмата се намира група от бели звезди със слаба светимост, които наричаме джуджета. Те са много бледи и трудни за забелязване, но съставят доста голяма група звезди. Съществуват звезди приблизително една звездна величина по-слаби от джуджетата – те се наричат субджуджета. Между спектрален клас B и G са забелязани разделени звезди с много слаба светимост – те се наричат бели джуджета. Една от тези звезди е другарят на Сириус А – Сириус В (в Голямо куче).

В-тип звезди са много, много горещи и имат бяло-синкав цвят. А-тип са много горещи и са просто бели. Сириус А (в Голямо куче) е А1 и е много ярка. F- тип звезди са доста горещи и жълтеникаво-бели на цвят. Процион (в Малко куче) е F5 тип звезда. G-тип звезди са жълти и средно горещи. Нашето Слънце е G2 звезда. К-тип звезди са оранжеви и хладни. Алдебаран от съзвездието Бик е К5. М-тип звезди са червени и най-студените сред “нормалните” звезди.

Всъщност за да открием и наблюдаваме Сириус на небето, е най-добре най-напред да намерим нейното положение върху звездната карта. За целта е нужна карта, която включва звезди, видими от географската ширина на наблюдателя или звезди с деклинация поне -40 градуса за България.

Sirius Orion peshakoff studio

Открийте съзвездието Орион (а това съвсем не е трудно), проследете звездите, образуващи неговия “пояс”, който представлява три ярки звезди в редичка. Прекарайте мислена линия през тези звезди. Ярката звезда в дясно от Орион , леко надолу към хоризонта е звездата Сириус.

Сириус е най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче и е почти невъзможно да я сбъркате. Единствената трудност е ако в някое от близките до Орион зодиакални съзвездия в този момент се намира някоя от ярките планети – Венера или Юпитер. С помощта на подвижна звездна карта може да се определи също така в коя част на небето и кога тази звезда е над хоризонта. За нашата географска ширина Сириус е видим на нощното небе от Ноември до Април. Звездната карта ни помага да намираме координатите на звезди, ако знаем къде се намират те. И обратното – ако имаме координатите, можем да открием звездата, която търсим. Звездната карта е разделена от паралели и меридиани, а координатите на светилата се наричат деклинация и ректасцензия. Полярната звезда винаги е в центъра.

Вярвам, че научихте нови неща в тази публикация. Ако сте знаели, то тя ви е припомнила някои подробности. За мен лично Сириус е много интересна звезда. Ето защо скоро ще публикувам още информация свързана със знанията на догоните и древните цивилизации за нея. Бъдете усмихнати!

Автори на информацията в тази публикация:

Доротея Вълчанова, Катерина Куртева, Нели Стоянова, Йоанна Кокотанекова (Астрономическа обсерватория)


Здравейте отново приятели. В тази публикация реших да направя едно по задълбочено представяне на най-ярката звезда на небосклона Сириус, от съзвездието Голямо куче. Тя е значима за много народи по света, както в древните митове и легенди, така и в днешни времена. Преди години търсих по-дълбока информация за тази звезда и винаги попадах на малки и откъслечни статии за нея. Основната информация за Сириус е на линия. В Уикипедия например (Виж тук). Но аз търсих нещо повече. Знаех за връзката на едно племе от Африка с тази звезда и това ме подтикна да се разровя малко повече. Тогава открих доста…
общ рейтинг - 99%

99%

Скъпи приятели, тук можете да гласувате еднолично за вътрешен рейтинг на публикациите в сайта. Оставете за секунди вашето мнение, чрез пет степенната скала. Благодаря Ви предварително.

User Rating: 4.45 ( 20 votes)

Относно Петър Симеонов

Петър Симеонов е основател на българско и независимо информационно студио „PESHAKOFF“ за факти и доказателства свързани с извънземно присъствие на планетата от древни времена до днес. Уфолог с над 20 години изследователска дейност. Създател на три документални български филма по темата със заглавие „Сериозно за НЛО“. Художник и едноличен създател на музиката от филмите си. Написал е три сценария за документалната поредица. Сам е създал визуалните ефекти, монтажа и видео обработката и на трите части. Той се обявява против социалната система създадена от човешката глупост и е защитник на божественото начало във всичко от неживата и живата материя!

Вижте също

ОТКРИТА Е МУМИЯ НА ИЗВЪНЗЕМЕН В НАСКА

Официалното оповестяване на тази находка ще се случи на 11 юли в гр, Лима. Преди …

Вашият коментар